Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Не мога да изтрия от съзнанието си сценката как Путин посреща китайския външен министър"

27 февруари 2023, 10:32 часа • 8042 прочитания

"Една сцена от онзи ден се е запечатала в съзнанието ми - посрещането на китайския външен министър от Путин.

Не за друго, а защото за първи път виждам Путин така: широко усмихнат с разтворени ръце като “партньор без лимити” да посреща някого. Обикновено, знаете онази чекистка надутост, с която очаква гостът да му се поклони за оказаната му чест да се срещне с Тялото.

В същия, но обърнат контекст, китайският гост доста хладно, сякаш той е Путин, само се здрависа с него, без грам “партньорска” емоция.

Не само затова запечатах тази сцена. А защото се мъчих два дни да си спомня откъде ми е позната.

Бинго!

Посещението преди поредните ни парламентарни избори на просто партийния лидер ББ при Ердоган. Сцената започва с широко усмихнатия разперил ръце ББ и ледено сдържания Ердоган, сякаш посреща някакъв натрапник от куртоазия, заради размяната на услуги в предходното битие на госта.

Всъщност, тези сцени от съветско-ориенталския политически свят са експресия на вертикалната властова ос: по-малкият и слабият иска да получи нещо от по-могъщия и силния и заради това засвидетелства своята лоялност чрез изкуството на пантонимата", пише анализаторът Евгений Кънев в социалните мрежи. И допълва:

"Отивайки назад във времето дори съм сигурен, че това е част от културата на силовите общества, намерило израз в нашенския поведенчески код: “нагоре лази (усмихнато), надолу гази (строго сериозно)”.

Спомням си колко трудно ми беше да разчупя тази културна догма, отивайки в Америка. Въпреки че имах дълъг рекорд на бунтове срещу соц системите на силово вменено уважение към авторитетите - дълго време американската непринуденост, чувство за хумор и самоирония едновременно ми допадаха и бяха чужди.

Но дваж по-голям беше културният шок, когато се върнах в България и трябваше да работя с хора с този съветски манталитет.

Чувството ми за хумор беше непозволена волност; самоиронията тълкувана като признание за слабост, която трябваше да бъде използвана срещу мен; усвоеният американски маниер на литературно-метафоричен стил при анализа на скучни документи - като нарушение на строгия, но респектиращ соц документален стил.

Критиките към мен се простираха от това, че не съм бил достатъчно любезен, т.е сервилен към някой важен клиент, дори да е фирма с мафиотска слава - до това, че не съм се държал сериозно, т.е властово към някой млад колега, който е трябвало да бъде респектиран.

Успокоява ме фактът - наблюдавайки наследството - че силово-властовият стил, макар все още доминиращ в нашата публичност си отива, заедно с последните съветски поколения.

Стига да станем европейска, вместо пак съветска държава", допълва той.

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес